TABULA CEBETIS [2015 ed.] 9789547871045

Citation preview

Миниатюра от манускрипта „Tabula Cebetis, De mortis effectibus and other poems“на Филипус Алберикус, Франция, 1S07 г. Вероятният автор на миниатюрите е Жан Коен 116

Случи се така; че един ден се разхождахме в Храма на Сатурн и почтително разглеждахме многобройните и разнообразни дарения, поднесени от поклонниците. На видно място на входа на Храма имаше плоча, върху която беше изрисувана картина със странни алегории, чието значение не можехме да разгадаем. Никак не ус­ пявахме да разберем какво означават тези алегории, нито какво изобразяват. Тази Картина представяше нешо като град или военен лагер - всъщност кръгла стена, в която бяха вписани оше две стени, едната поширока, а другата по-тясна. Па най-външната кръгла степа се виж­ даше порта, към която напираше огромна тълпа. Отвътре на тази най-външна стена се тълпяха множество жени. А на входа,

при портата, стоеше изправен старей, който видимо командваше с жестове тълпата. Дълго време стояхме пред Картината, обсъждайки с изумление алегорията,която тя представяше. Тогава един старей, който по случайност мина оттам, спря и и се обърна към нас със следните думи: 0, странници! Не се учудвайте, че не можете да разберете какво изобразява тази Картина; зашото тя е загадка дори за повечето от местните обитатели. Тя е дарение, което не е направено от жителите на града. Един странник, впечатляващ с разум и мъдростта си, пристигна тук отдавна, следвайки с отдаденост прави­ лата за живот па Питагор и Парменид, както на думи, така и на дела. Той беше онзи, който посвети на Са­ турн този Храм и тази Картината. Значи ти самият си виждал и познавал този човек, а? - попитахме ние. Да, наистина! Дори нещо повече, дълго време имах възможността да му се възхищавам. Тъй като,

макар и млад човек, той говореше за всички неща в света с много мъдрост. Не веднъж съм го чувай да тъл­ кува тази символична Картина! В името на Юпитер - извиках аз - ако нямаш ня­ каква изключително спешна работа другаде, моля те да обясниш и разтълкуваш Картината и па нас. Уверя­ ваме те, че ние имаме силно желание да разберем зна­ чението на символиката й! С удоволствие ше го направя, странници! - каза той. - По преди това трябва да ви предупредя за опас­ ността, на която се подлагате. - Как така? - извикахме всички. Ако вие - каза той - разберете и проумеете оно­ ва, което ще кажа, ше станете мъдри и щастливи; но ако не успеете да го разберете, ше живеете зле, ще станете глупави, нещастни, ожесточени и невежи. Защото обяснението не е по-различно от Загадката на Сфинкса, която той предлага за разрешаване на всич-

-

ки хора. Когато някой е разгадаван тайната на Сфинк­ са, е бил спасен; но унищожение е постигало онези, които не са успявали да разрешат загадката. Същото е с тази Картина,~тъй като лудостта е като Сфинкс сред хората, които смътно разпознават кое в нашия живот, е добро, кое е зло или изобщо не разбират и двете. Ако някой не успее да разреши тази загадка. Сфинк­ сът го унищожава; не изведнъж и изцяло, както е ста­ вало това в древните времена, а постепенно, по време на целия му живот, той загива по малко, също като онези жертви, които са измъчвани до смърт. По ако човек разбере за какво става въпрос, той е спасен и постига щастие. Затова внимавайте! И направете така, че да сте сигурни, че разбирате! Хайде сега, в името на Херкулес, какви огньове разпалваш в нас, ако онова, което казваш е истина? Защо ли, наистина, го правя? - каза той.

„Tabula Cebetis“, гравюра на холандските художници и гравьори Якоб Матхам и Хендрик Голциус, 1640 - фрагмент.

-Тогава веднага започни да обясняваш! Зашото трябва да имаме някаква причина да сме тук, особено предвид естеството на евентуалното наказание. Добре - каза старецът, сочейки със своя жезъл, виждате ли тази външна оградна стена? - Да, виждаме я! Първо, трябва да знаете, че името на цялото това място е Живот. А безбройното множество, бушуващо пред Портата, са онези, които са на път да влязат в Жи­ вота. Старецът, който държи свитък в едната си ръка, а с другата сочи към нешо, е Добрият Гений. Па онези, които влизат, той дава напътствия какво да правят, когато вече са влезли. И им сочи Пътя, по който трябва да тръгнат, ако възнамеряват да „изживеят“ Живота щастливо. В името на боговете, кажи ни къде е този Път и какво трябва да се направи, за да се стигне до него? попитахме ние. Пали виждате - каза той, - че отстрани на Порта­ та, през която множеството се кани да влезе има трон, на който е седнала жена, облечена стилно - всъщност тя е прекалено облече­ на - и държи в ръцете си чаша - виждате ли това?

-

Наистина, виждаме го - отговорих аз от името на

всички - но коя е тя? Заблуда е нейното име - отговори той. - Зашото тя заблуждава разума и така мами всяко човешко съ­ щество. - По какво точно прави тя? Поднася напитка на всяка душа, давайки й по този начин Измама и Невежество. - И после какво се случва? - Изпили питието, хората влизат в Живота. Чудя се дали тази Заблуда се пие от всички или само от някои? Всички пият - каза той, - макар че някои пият по­ вече, а други по-малко.

-Виждате ли, също така, зад портата тълпа жени, които носят пъстрите облекла на проститутките и вся­ ка една има различен образ? " - Да, виждаме гй! , - Е, техните имена са Погрешно Мнение, Страст и Наслада. Те налитат върху влизащите и всяка от тях обгръща и отвежда една душа. - И къде ги отвеждат? Бихме искали да научим! Някои от тях ще бъдат спасени, наистина; но дру­ ги, уви, ше бъдат унищожени от Заблудата. 0, наш Добър Гений, колко е съдбовна тази напит­ ка! Така е, тъй като всяка от тези простйтутки обе­ щава на душата, която е обгърнала, че ще я заведе при най-хубавите неща и ще я дари с щастлив и успешен живот; и тя постига целта си, зашото, заради тази на­ питка, самите души не са в състояние да открият кой е истинският път в Живота, а се лутат наоколо, както виждате - тъй като онези, които вече са влезли, се движат по път, сякаш случайно избран.

Миниатюра от манускрипта „Tabula Cebetis, De mortis effectibus and other poems“на Филипус Алберикус, Франция, 1507г. Вероятният автор на миниатюрите е Жан Коен IV.

Виждаме ги, наистина - възкликнахме на един глас. - По кажи ни, коя може да е тази жена, която ся­ каш е и луда, и сляпа, и стои върху Кръгъл камък? Нейното име - отговори старецът - е Съдба..Тя не е само луда и сляпа, но е и глуха. - И каква прави тя? Тя обикаля навсякъде - каза той - и взема от едни това, което имат, за да го дари на други. След това вне­ запно си взема обратно онова, което е дала, и го пре­ доставя на други, без какъвто и да е план или постоян­ ство. Така че виждате, как нейният символ й приляга напълно. - Кой символ - попитах аз. - Ами Кръглия камък, върху който стои., - И какво означава това, чудя се аз? Този Кръгъл камък означава, че никой дар на Съдбата не е сигурен или траен, тъй като който и да й възложи някаква надеж­ да, е сигурно, че ше страда много и ше пре­ живее наистина ужасни беди.

Но какво желаят и как се наричат тези толкова много хора, които се трупат около нея? 0! Тези са известни като Неразумните - хора, кои­ то искат и приемат всичко;което им подхвърля Съдба­ та. - отговори старецът. Но тогава защо те не се държат по един и същи начин? Тъй като някои изглеждат, сякаш се радват, докато други се гърчат в агония, с протегнати ръце? Е, хората, които видимо се радват, са получилите нещо от Съдбата - и можете да сте сигурни, че те я наричат Късмет! И обратното, онези, които сякаш пла­ чат и протягат ръце, са хората, от които тя си е взела обратно каквото им е дала - те я наричат Нещастие! -А с какви неша търгува тя, че тези, които ги полу­ чават, се смеят, докато онези, които ги губят, плачат? Ами с нещата, което изглеждат примамливи и добри за повечето хора - най-вече Богатството; след това Славата, Благородството; Децата; Властта; Двор­ ците и тем подобни.

- По тези неща не са пи наистина добри? - Пека да отговоря на този въпрос по-нататък. - Добре, съгласни сме - отвърнахме ние. Сега, след като вече сте в първия двор, отвъд пор­ тата, виждате ли второто оградено пространство, а в него някакви жени, облечени като куртизанки? - Да, виждаме ги ясно! Е, техните имена са Безнравственост, Задоволе­ ност, Ненаситност и Ласкателство. - И зашо стоят там?-----------Те дебнат онези, които са получили нещо от Съд­ бата. - И какво става, когато видят такива хора? Куртизанките се нахвърлят върху тези души, об­ гръщат ги, ласкаят ги и ги придумват да не си тръгват, а да останат, за да живеят комфортен живот, без уси­ лия и премеждия. Ако, обаче, успеят да ги убедят да се отдадат на удоволствията, този живот първоначално им изглежда хубав, но не за дълго. Едва вкусили от на-

сладите на живота, те откриват горчивината; и когато тези хора идват_на себе си,-твърде късно разбират, че не са се радвани на истинско удоволствие, че са се изгубили и някой се е подиграл с тях. Защото, когато душата е консумирала всичко, получено от Съдбата, тя се е задължила да бъде поробена от тези жени, на­ ричани Безнравственост, Задоволеност, Ненаситност и ласкателство, приела е да изстрада всичко, да загу­ би честта си и за тяхна сметка да извърши множество достойни за съжаление неша, които я водят в пропаст­ та - като например да краде, да оскверняра храмове, да нарушава клетвите си. да предава близките си, с една дума да се отдаде на всякакви до лни престъпления. Обаче, когато стигне до пълното падение, тази душа е предавана на Наказанието.

- Но кой олицетворява Наказанието? Не виждате ли, зад тези жени - каза той, - нещо, което изглежда като малка врата, както и тясно тъмно място? - Да, наистина! И там вътре се виждат жени - безсрамни, размъкнати и парцаливи? -Ами да! —Е, тази, която държи камшик в ръка, е наричана Наказание; тази, която е свела глава върху коленете си, е Съжалението; а онази, която си скубе сама коси­ те, е Скръбта. А какво е това същество, което стои между тях - толкова отблъскващо, слабо и голо; и онази пак тол­ кова жалка жена близо до него - коя е тя?

А, това същество е Риданието, а до него е негова­ та сестра - Отчаянието. Душата е предавана на тези ужасни чудовища, за да води с тях живот, изпълнен с мъки и страдания. След това душата е прехвърляна в друго обиталище, наричано Нещастие, където битие­ то й се допълва с всякакви несгоди, освен ако, разбира се, неочаквано за нея, но планирано от него, не я срещ­ не Разкаянието. И какво става, когато стане така, че я срещне Раз­ каянието? Разкаянието освобождава душата от нейните гре­ хове, променя Мнението и Волята й и й дава желание да се устреми към Истинското Учение - въпреки че е на­ пълно възможно, дори тогава, Мнението й да я отведе на погрешно място, при Лъжовното Учение. - И какво става тогава?

Ако човекът следва Мнението, което ще го отве­ де до Истинското Учение - продължи старецът, - не­ говата душа ше бъде пречистена и спасена, а животът на този човек ше стане безкрайно радостен и щаст­ лив. По ако, напротив, той бъде заблуден от Лъжовно­ то Учение, душата му отново ше изпита предишните страдания и ше се върне към предишното си състоя­ ние. . 0, богове! Колко е опасно това! По какво е това Лъжовно Учение.за което ни говориш? Виждаш ли край портата на второто, вътрешно оградено пространство да стои жена, която изглежда спретната и добре поддържана? Е, тя е наричана Уче­ ние от неразумното множество - но това е грешка, зашото тя не е нишо повече от Имитация, тоест тя е Лъжовното Учение. По въпреки това тези, които искат да бъдат щастливи и да постигнат Истинското Учение, трябва да минат първо покрай нея. - Значи няма друг път? - Пе, няма. А можеш ли да ни кажеш кои са тези мъже, които се разхождат във второто, вътрешно, оградено пространство? Тези хора - каза старецът - са заблу­ дените поддръжници на Лъжовното Учение

и честно казано, те живеят и работят с измамното впе­ чатление, че дори и в момента са свързани с Истинско­ то Учение! - И какви точно са тези хора? - попитах аз. -Някои от тях - отвърна поучителят ни - са поети, някои са така наречените оратори, някои са мислители; други са музиканти, математици, геометри, астрономи, критици, търсачи на аристиповата наслада или учени, привърженици на аристотеловата перипатетика! Но какви са тези жени, които се навъртат около тях - и наистина сякаш напомнят онези куртизанки от външното ограждение, сред които бе Безнравстве­ ността и нейните спътнички - кои са те? - Те са си пак съшите - отговори старецът. - По как са влезли във второто ограждение? Чрез промяна на външния си вид; зашото тук тези пороци влияят върху хората по-слабо. Тук те са нари­ чани Погрешни убеждения. А дали тези Погрешни убеждения все още влияят на хората? - попитахме ние. Питието, получено от Заблудата, все още им въз­ действа; както и Невежеството, Безчувствеността,

Предразсъдъците и всеки друг порок. Хората няма да се спасят от грешките и пороците си, ако не напуснат Лъжовното Учение, ако не тръгнат по правилния път, който води към Истинското Учение, ако не приемат противоотрова, която да ги освободи от Невежество­ то,' Погрешните убеждения и пороците, с които са били отровени. Преминавайки през това пречистване -след като се откажат от всичките си зпини, Предръзсъдъните и Невежеството - тогава, а не преди това, те ше бъдат спасени. По ако те изберат да останат при Лъжовното Учение, никога няма да бъдат освободени дори от едно единствено зло, нито от страданията си.

Миниатюра от манускрипта „Tabula Cebetis, De mortis effectibus and other poems"на Филипус Алберикус, Франция, 1507г. Вероятният автор на миниатюрите е Жан Коен Ж

-

Тогава, къде е Пътят, който води към Истинското

Учение - попитахме ние. Виждате лятам, горе - отговори старецът - едно място, което изглежда необитавано и пусто? - Да, виждаме го. А виждате ли една малка врата, до която води без­ людна пътека, тъй като е почти непроходима, неравна и скалиста? - Да, наистина - потвърдихме ние. А ако се вгледате по-внимателно. По-нагоре ше видите стръмен хълм, към който има един единствен достъп - тясна пътека между урвите? Ето, това е Пъ­ тят, който води към Истинското Учение! И изглежда доста труден! А на върха на хълма се извисява огром­ на, висока и недостъпна скала. На скалата стоят две здрави и добре сложени жени, които протягат прикан­ ващо ръце?

са

- Да, но кои са те и как.се-именуват?„ Едната се нарича Въздържание, а другата - Тър­ пението. Те са сестри. - По защо протягат ръце така приканващо? ~ Те призовават поклонниците, които са достигнали това място, да не се отчайват и да имат голяма дързост, тъй като, ако имат още малко смелост и.търпение, ще стигнат до равен и удобен път. • Окуражаването е нещо хубаво; но каква е пол­ зата от него? Доколкото виждаме, по нагоре по Пътя има завой, а след него вече няма път. Тези жени сами ще слязат от Скалата и ше из­ дърпат поклонниците до мястото, където самите те са сега. После ше ги оставят да си поемат дъх и да си отпочинат. И едва след това жените ще им дадат Сила и Увереност и ще им обещаят да ги отведат до Истин-

ското Учение. Те ще посочат на отпочиналите поклон­ ници Пътят до Истинското Учение, който от това място нататък става хубав, равен, проходим и свободен от всякакви злини, както виждате. - Да, наистина, в името на боговете! - А виждате ли пред онзи гъсталак едно място, кое- то изглежда хубаво, тревисто и осветено от бяла свет­ лина?-попита ни старецът. - Да, виждаме го! - възкликнахме ние. -А виждате ли по средата на ливадата още един ограден двор и порта, водеща към него? - Да, така е, но как е името на това място? Това е Обителта на Благословените - отгово­ ри ни старецът. - Тук живеят всички Добродетели и Щастието. Възможно ли е това? Колко ли е хубаво това мяс­ то! Сега виждате ли, там край Портата, една хубава и добре сложена жена, която е на средна, или по-скоро на напреднала възраст, облечена в обикновена, лише-

Миниатюра от манускрипта „Tabula Cebetis, De mortis effectibus and other poems"на Филипус Алберикус, Франция, 1507г. Вероятният автор на миниатюрите е Жан Коен ID

на от всякаква украса роба? Тя не стои върху кълбо, а върху стабилен кубичен камък. Там, заедно с нея и от двете й страни са застанали две други по-млади жени, които са нейни дъщери. - Да, така изглежда. Е, достолепната жена в средата е Истинското Уче­ ние; а другите две са Истината и Убеждението. По защо Истинското Учение стои върху кубичен камък? Като знак за това, че за приближаващите поклон­ ници пътят към нея е сигурен и безопасен - както и дарове й. - И какви са тези нейни дарове? - Смелост и Безстрашие! - По в какво се състоят те? - попитах аз. - Смелостта и Безстрашието се състоят в това, че каквото и да ни се случи, то не може да бъде Нещас- . тие. Z

Свещени богове! - възкликнахме ние. - Какви чудесни дарове! По защо тази жена, символизираща Истинското Учение, е извън оградения двор? За да лекува тези, които достигат до нея - отго­ вори старецът. - Тя им дава очистителен медикамент, за да ги пречисти и след това да ги отведе при Добро­ детелите. - По как става това? Пе можем да разберем това, което казвате. Спокойно, ще го разберете - продължи да обяс­ нява нашият водач. - Това е същото както, ако някой човек се разболее, го завеждат при лекар, който пър­ во премахва всички злини и тъмни сили, натрупани в тялото му, после възстановява силите му, за да про­ прави пътя към пълното възстановяване. По ако бол­ ният човек не изпълнява предписанията на лекаря, не е учудващо, че пада под ударите на болестта. - 0, сега го разбрахме - отговорихме ние.

По същия начин - продължи старецът, - Когато някой поклонник стигне до Истинското Учение, тя го лекува и му давадози от своята собствена сила, така че първо го пречиства от всички злини, които са се на­ станили в него. Тя лекува Невежеството и Греховете, с които Заблудата е заразила поклонника. Истинското Учение лекува още високомерието, Похотта, Петърпеливостта, Гнева, Сребролюбието и всички останали злини, с които е бил заразен в първия ограден двор. И след като поклонникът е пречистен, накъде го изпраща тя? Навътре, към Познанието и към другите Доброде­ тели. - А кои са те? Не виждате ли отвъд портата група жени, които изглеждат привлекателни и спретнати, с обикновени и лишени от украса роби? Виждате ли колко красиви са

те в своите обикновени одежди, без да са прекадено натруфени като другите? - каза той. Виждаме ги - отговорихме. - По ще ни кажете ли имената им? Първата оттях е Познанието, а останалите са ней­ ните сестри - Силата на духа, Праведността, Справед­ ливостта, Мъдростта, Уравновесеността, Свободата, Въздържаността и Благостта. 0, ти наш любезни водачо, как ни даваш надежда за велики неща! Наистина.Но само при условие, че разбирате оно­ ва, което виждате, и че се вслушвате добре в онова, което чувате от мен. Да така е, наистина правим така! - извикахме ние, сякаш в един глас. Тогава и вие също ще бъдете спасени! - възклик­ на старецът. - Добре, а когато тези красиви жени вече са при­ ели поклонника, накъде какво става с него, къде го повеждат?

1

При тяхната майка, Щастието -каза той. ~ По коя е тя и къде сенамира? Виждате пи как пътят продължава нагоре към върха на планината, където се извисява Храм, точно в средата на оградените дворове. Там на висок трон седи прекрасна жена, облечена внушително, но про­ стичко и коронована с великолепен венец от цветя. Е, тя е Щастието. - А ако някой поклонник стигне до там, какво прави Щастието, заедно с всички останали добродете­ ли, го коронова като Победител в най-големите битки ~ а именно, срещу най-ужасявашите Зверове, които преди това са го поробвали, измъчвали и разкъсвали. Всички те вече са победени и отблъснати от него и той ги държи здраво в ръце, така че тези, на които някога е робувал, сега трябва да му служат.

- Кои са тези диви Зверове, които споменаваш? -Невежеството и Заблудата. Или вие не ги смятате за диви зверове? Освен това са и доста свирепи - съгласихме се ние. ' - С тях са и Съжалението, Отчаянието, Сребролюбието, Нетърпеливостта и всички останали лошотии. Сега вече поклонникът управлява всички тях, вместо, както е било преди, те да го управляват. —0, велики дела - извикахме ние - и прекрасна по­ беда! По каква добродетел дава короната на Победи­ теля? О, скъпи приятели, тя прави онзи, който я носи, блажен от неизразимо Щастие. Човекът, който е ко­ ронован с тази добродетел, възлага своите надежди за постигане на Щастието не на някой друг, а на самия себе си.

Миниатюра от манускрипта „Tabula Cebetis, De mortis effectibus and other poems"на Филипус Алберикус, Франция, 1507г. Вероятният автор на миниатюрите е Жан Коен 115

Славна е тази победа, за която разказваш! По след като поклонникът е коронован, какво прави той и на­ къде продължава пътя си? - попитахме стареца. Добродетелите, които са го посрещнали, го от­ веждат до онова място, откъдето идва, и му посочват какво тежко странстване преживяват онези, които са живели като отрепки и сякаш са преживели корабо­ крушение в живота си, потънали в грях и лутащи се, сякаш са влачени напред назад от Враговете си, каквито са Невъздържаността, Високомерието, Сребролюбието, Капризите и всички останали подобни злини. Те са толкова обсебени от тях, че не са в състояние да се спасят от своето непрекъснато лутане, когато стигат до Планината на Сигурността. Те страдат така, само защото не са в състояние да открият пътя нагоре - зашото са забравили Наставленията, които са получили от Добрия Гений. Тогава аз казах:

1

iя

Това, което ни обясняваш, ми изглежда достовер­ но. Но оше не съм наясно зашо Добродетелите сочат на поклонника онова място, от което той идва? А нашият водач каза: Никое от тези неша поклонникът не може да раз­ бере или да възприеме правилно, докато самият той е изпаднал в съмнение, заради Невежеството и Заблу­ дата, които е попил, така че той преценява като Добро онова, което не е добро, и като Зло онова, което не е зло. Заради което, също като онези, които са останали там, поклонникът води мизерното съществуване. Но когато постигне Истинското Учение, той постига щас­ тието и придобива възможността да осъзнава колко нещастно живеят останалите. Добре, но когато вече е прозрял всички тези неща, какво ще прави и накъде ще продължи своя път? Накъдето му хрумне; защото сега вече той ще е в безопасност навсякъде, все едно че е в пещерата на нимфата Корикия - казват, че да се проникне в нея

било толкова трудно, че всички вярвали, че е обитава­ на от боговете. И където и да отиде, поклонникът ще живее щастливо и всички ще го приемат с радост и за­ доволство, както болният посреща своя лекар. И повече няма да се страхува от тези жени, за кои­ то казахте, че са наистина диви зверове? - Наистина, няма да се страхува! И няма да бъде из­ мъчват нито от Болка, нито от Ярост, нито от Невъз­ държаност, нито от Сребролюбие, нито от Бедност, нито от каквато и да е друга злина - зашото сега вече той има абсолютната власт пад мъките и злините, кои­ то преди са го преследвали. Съшо като змиеукротител, чиито змии, макар че са смъртоносни за всеки друг, ос­ вен за него, все пак не го нараняват, заради противоот­ ровата, която той притежава; а коронованият поклон­ ник, също като този имунизиран змиеукротител, вече не е измъчван от злините, зашото е устойчив към тях, . благодарение на противоотровата, която притежава.

Добро е това, което ни казваш. Но те молим да ни кажеш още кои са тези хора, които слизат от Планина­ та? Защо някои от тях са с корони и лицата им излъч­ ват радост? Докато други са без корони, натъжени, опечалени и изглеждат толкова изтощени, сякаш са измъчвани от преследващите ги жени? Онези с короните са спасените от Истинското Учение и те се радват, че са го постигнали. Колкото до останалите, които нямат корони, едни са отхвърлени­ те от Истинското Учение и се връшат към нещастното и окаяно съществувание; а другите пък са тези, на кои­ то не им е стигнала смелостта да се изкачат по Пътя към Търпението и сега се лутат наоколо безцелно. - А кои са жените, които ги преследват? Скръбта, Отчаянието, Малодушието, Позорът и Невежеството. Ако това е така, както казваш, тогава всички Злини ги преследват? - попитахме ние.

- Да, те всички са с тях! - от­ говори ни старецът. - По това не е всичко, тъй като, когато и да се върнат поклонниците в първия ограден двор, при Сладострасти­ ето и Невъздържаността, те не се самообвиняват, дори напротив! Направо злословят за Истинско­ то Учение; за тях всички, които са устремени към Истинското Учение, са окаяни и злочести нещастници. Тези поклонници живеят по своя обичаен начин, в грешен живот, без. да се за­ радват на каквото и да е добро нещо, защото сред тях няма нищо, което да е добро наистина. - А за тях самите какво е добро? Ами, да ви кажа право, те смятат за добро Развра­ та и Безнравствеността, защото най-висшият им иде­ ал е да пият и ядат като скотове. А какво ще кажеш за онези, другите жени, които слизат оттам толкова весели, с радостни усмивки по лицата? Те са Правилните убеждения; и когато те успеш­ но са отвели някой поклонник до Истинското Учение и са го представили па Добродетелите, те се връщат

обратно, за да поведат нагоре други поклонници, като им провъзгласяват блаженството на онези, които са отвели нагоре преди това. По защо самите те не влязат в редиците на Добро­ детелите и не си останат там? Защото не приляга на обикновените, макар и пра­ вилни убеждения, да застават редом с Познанието. Тяхната най-голяма способност е да заведат някой поклонник при Истинското Учение. А след това всичко, което могат да направят, е да се върнат и да поведат нагоре други поклонници - точно като корабите, кои­ то след като бъдат разтоварени, се връшат обратно, за да бъдат натоварени отново. Трябва да признаем, че много добре пи обясни всичко. По има едно нещо, което оше не си ни изяснил, а именно, кое е онова, на което Добрият Гений учи онези, които влизат в Живота?

„Tabula Cebetis", гравюра на холандските художници и гравьори ЯкобМатхам и Хендрик Голциус, 1640 - фрагмент.

-Да имат дързост и да са смели - отговори ни на­ шият водач. - Затова, да ви попитам, вие самите имате ли дързост, защото ще ви обясня всички неща и нишо няма да пропусна. - Добре го каза - отвърнахме му ние. Тогава Старецът, отново изпъна напред ръката си и каза: Погледнете към онази сляпа жена, която стои върху Кръгъл камък и чието име, както ви казах преди, е Съдба. -Е, виждаме я. Добрият Гений наставлява душите да не й се до­ веряват; на нищо, получено от нея, не може да се раз­ чита или да бъде смятано за сигурно; нито нешо може да я спре да смята даденото за свое, както нищо не я спира да си го вземе обратно и отново да го даде на някой друг - което се случва обичайно и често. За­ това Добрият Гений увещава душите никой да не се впечатлява от даровете на Съдбата - нито да се радва,

лучава, пито когато ги по­ гато ги губи; да скърби, ко­ ва, пито да я обвипито да я възхвалянаправено от пея, не нява. Зашото нишо, само от случайността, произлиза от разума, а и така стават пешата, както ви казах и преди. Затова Добрият Гений съветва хората да не се впе­ чатляват от нишо, направено от нея и да не стават като злите банкери, които се радват като получат пари от някого и ги смятат за свои; но веднага след като по. лучат заявка за теглене на пари, те се обиждат и се смятат за дълбоко наранени, като не си спомнят, че са получили депозитите единствено при условието, че вложителят може да си изтегли парите без каквито и да е трудности. Добрият Гений препоръчва съшото отношепие към даровете на Съдбата; и да помним, че е напълно в ней­ ния характер да си взема онова, което е дала, и скоро отново да раздава с пълни шепи други дарове, а след

това отново да отнеме не само онова, което е дала, но и всичко, което човекът може да е имал и преди това. Затова добрият Гений ни съветва да приемаме всичко, което Съдбата може да даде; а веднага щом го получим и вече го притежаваме, да се на­ сочим към по-надеждни и дълговечни дарове. - Но какви са тези дарове? - попитахме ние. - Това са онези дарове, които можем да по­ лучим от Истинското Учение. - И какви са те? -Това е Истинското Позна­ ние за полезните неша в жи­ вота и как сигурно, надеждно и дълговечпо да ги притежава­ ме -каза старецът. -Добри­ ят Гений ни наставлява да се доверяваме винаги на Истин­ ското Познание. И ако по слу­ чайност се озовем до онези жени, които, както вече казах, се наричат Невъздържаност и Сладострастие, трябва бързо да се отдръпнем от тях и да не повярваме на нито една от думите им, за да не стигнем до Лъжовното Учение. И ако все

пак се озовем при него, трябва набързо да си тръгнем, вземайки само това, което ни е полезно, за да стигнем до Истинското Учение. Ето какви наставления дава на хората Добрият Ге­ ний и ако някой ги наруши или дори само не успее да ги разбере, ше стане зъл и ше умре нещастен.

Миниатюра от манускрипта „Tabula Cebetis, De mortis effectibus and other poems"на Филипус Алберикус, Франция, 1507г. Вероятният автор на миниатюрите е Жан Коен ГК

И така, странници, това е смисълът на Картината, Не се колебайте да ми задавате каквито и да е допъл­ нителни въпроси за нея; с радост ше ви отговоря! Добре, тогава ше те попитаме какви точно уме­ ния Добрият Гений препоръчва на поклонника да взе­ ме от Лъжовното Учение? Всички, които са полезни за живота, като владее­ не на Словото и езиците, както и други науки, които, според Платон, слагат юзди на младите хора, за да им попречат да се отклонят от Пътя. По тези умения не са абсолютно необходими, за да се стигне до Истинското Учение; тъй като те не правят човека по-добър. Те, трябва да знаем, не помагат в морален план.

И все пак полезни ли са тези умения? - попитахме ние. Наистина - продължи своите обяснения нашият водач, - ние можем да придобием познание за това, което ни е неизвестно, с помошта на Посредник, който ни обяснява това, което не чуваме и не виждаме. И все пак по-добре е да владеем езиците и Словото, и други науки, и да нямаме нужда от Посредник. По същевре­ менно, без науките, нищо не ни пречи да постигнем Добродетелта. Също така вярно е, че подобни умения са нешо като украса, като красиви светлини, които ос­ ветяват личността. По това не означава, че този, който е надарен с тях, живее по-добър живот. Значи, според това, което ти казваш, учените хора нямат никакво предимство пред другите хора, за да станат по-благочестиви?

Какво предимство могат да имат, когато са в съ­ щата заблуда за естеството на нещата, в каквато са и обикновените хора, и освен това са обладани от свои­ те пороци? Защото нишо не пречи на човек да научи езици и да бъде специалист във всяка област на наука­ та, но все пак да бъде пияница и безнравственик, скъ­ перник и несправедливец, предател и дори глупак. Да, наистина, има много такива! Какво предимство, тогава, могат да имат тези хора, само заради своите научни умения, когато става дума за моралното възвисяване? - попита ни старецът. Може би тези хора, които владеят езиците и Сло­ вото, и другите науки, си мислят, че имат по-завидно положение от другите, тъй като са във Второто огра­ дено пространство, тоест твърде близо до Истинското Учение. И от каква полза им е тази близост? Тъй като често могат да бъдат видени по-късно пристигащи поклон­ ници, които идват от Първия ограден двор, с неговата

Безнравственост и други злини, които стигат до Тре­ тото оградено пространство, изкачват се дори до Ис­ тинското Учение, оставяйки зад себе си всичките тези Учени! Следователно, какво предимство имат Учените, след като твърде често, с всичките им учения и уме­ ния, им е необходимо много повече време от обикно­ вените хора, за да тръгнат по добрия път, и изпитват много повече трудности, за да научат това, което им необходимо, за да стигнат до Истинското Учение? - Как така? - попитахме ние. Ами, тъй като тези, които са във Втория ограден двор, обикновено твърдят, че знаят неща, които всъщ­ ност не знаят. И докато се придържат към Погрешните си Убеждения, никога не биха стигнали до Истинско­ то Учение. Надявам се, че виждате как Погрешните убеждения от Първия ограден двор са се отправили към тези хора? Ето затова те не са по-добри от оста­ налите, ако не приемат Покаянието, ако не разберат,

че не са постигнали Истинското Учение и всъщност са излъгани от Лъжовното Учение. И докато са в това състояние никога няма да бъдат щастливи и няма да намерят Спасение. Затова и вие, о, странници, размишлявайте върху това, което ви разказах, и прилагайте в действие тези поучения, докато не ви станат начин на живот. Всичко останало няма никакво значение и е безполезно и из­ лишно. Не се отказвайте от свещеното Търсене и си спомняйте за моите думи. Ако не го направите, всичко, което чухте от мен, няма да ви послужи за нищо.

„Tabula Cebetis Thebani“-Гравюра на Йохан Крамер, 1551 г.

Пие наистина ше направим така. А сега ше ни обяс­ ниш ли защо не са добри пешата, които хората полу­ чават от Съдбата - Животът, Здравето, богатството, Славата, Победата и още подобни пеша; и оше, как така отсъствието на тези неша не е зло? Зашото, без да те заблуждаваме, това, което ни каза, ни изглежда парадоксално и лишено от смисъл. Ше си направиш ли труда да ни го обясниш? - попитахме ние. С удоволствие! - отговори ни старецът. - За да изясним нещата, аз ше ви питам, а вие, отговаряйки, ще получите отговорите. - Така е най-добре! - възкликнахме ние. Мислите ли, че ако човек живее зле, за него живо­ тът е Добро?

Не, разбира се - отвърнахме на един глас. - По скоро е Зло. Но ако животът е Зло за тези, които жи­ веят зле, тогава той е Добро за онези, които живеят добре. Тогава животът може да едновременно Зло и До­ бро? - попита ни старецът. - Така е - отговорихме ние. Хайде, не изказвайте такива неправдоподобни мнения, зашото как може нешо да е едновременно Добро и Зло? Чували ли сте някога за нешо, което е едновременно полезно и вредно, желано и омразно? - Това наистина е неправдоподобно. Тогава да поясним - има голяма разлика между живота и това да живееш зле. Те не са едно и съшо нешо; или вие си мислите, че са? Аз не мисля така. каза нашият водач. - Злото е в това, да живееш зле, а не в самия живот. Зашото ако животът беше Зло, той шеше да е Зло дори за тези, които живеят добре, доколкото те са живи.

- Съгласни сме с теб. Затова, тъй като животът принадлежи както на онези, които живеят зле, така и на онези, които живе­ ят добре, следователно той не е нито Зло, нито Добро; точно както порязването и изгарянето сами по себе си не са нито вредни, нито целебни за болните - всичко зависи от времето и начина, по които пациентът е по­ рязван или изгарян. Дали и с живота не е съшото? - Да, наистина, така е. Сега разгледайте нешата така: какво бихте пред­ почели - красива и благородна смърт или жалък и унизителен живот? Сигурен съм, че бихте предпочели благородната смърт. - каза старецът. - Естествено - възкликнахме ние. Следователно - заключи нашият водач, - смърт­ та не е Зло, тъй като понякога е по-добре да умреш, отколкото да живееш. -Така излиза. Дали не трябва да мислим по съшия начин за здра­ вето и болестта? Зашото има обстоятелства, когато здравето е бреме за нас.

- 11а така е, казваш истината - съгласихме се ние. Добре! Тогава да обсъдим богатството по съшия начин. Не виждаме ли всеки ден твърде богати хора, които водят жалък и порочен живот. В името на боговете, има много такива! Значи бо­ гатството не им помага да живеят правилно? Очевидно не - продължи водачът ни, - богатство­ то не помага на хората, за да бъдат щастливи. Напро­ тив, обикновено най-богатите са най-нешастни. Напълно е възможно да е така - попе според твоите доводи. - неохотно се съгласихме ние. Несъмнено е така! - заяви тържествено той. - Зашото не богатството, а единствено Истинското Учение може да направи човека шастлив. Оттук следва, че бо­ гатството не може да бъде смятано за Добро, тъй като то не помага на неговите притежатели да стават по­ добри и по-щастливи? - Разбира се, че то не може да е Добро.

Но признайте, че богатството съвсем не е препо­ ръчително за тези хора, които не знаят как да го из­ ползват. За тях то не е Добро и наистина е по-подходяшо да не го притежават. - Точно така е! Дали тогава човек не живее дотолкова добре, доколкото знае как да използва богатството добре и с разбиране, а а ако не знае - живее зле? Думите ти изглеждат напълно верни. - съгласих­ ме се ние. Всъщност, това, което най-вече обърква хората, е различното мнение, което те имат за нещата от живо­ та. За едни Вещите и Богатството са извор на всички нещастия, за други - те са безкрайно ценни. Тези по­ следните си въобразяват, че единствено чрез трупа­ нето на Вещи и Богатство могат да станат щастливи. И

стигат дотам, че в името па Вещите и Богатството из­ вършват всякакви, дори безбожни, постъпки. Но това е резултат от невежество по въпроса каква е истин­ ската съшност на Доброто. Поклонниците на Вешите и Богатството наистина не разбират, че от Злото не може да бъде породено Добро, че нищо истински Добро не произлиза от Зли намерения. Те не се замислят, че повечето забогатели и преуспели хора са натрупали притежанията си чрез греховни и срамни постъпки,-като предателство, гра­ беж, убийство, подслушване, кражба и други престъ­ пления. И ако е вярно, че никакво Добро не може да произ­ лезе от Зло, че със зли замисли не може да бъде по­ стигната добра цел - което е очевидно - и че Богат­ ството най-често се постига чрез престъпления, това означава, че Богатството не може никога да бъде смя­ тано за Добро.

- Убедително заключение! - възкликнахме ние. Всъщност, Доброто и Злото са несъвместими неща. Невъзможно е да постигнеш нито Мъдрост, нито Справедливост чрез зли и неморални постъпки. Точно толкова невъзможно е да бъдеш несправедлив и зъл, отдавайки се на добри постъпки. Тези две неша не мо­ гат да съжителстват в един и съш човек. Животът, Смъртта, Здравето, Болестите, Богатство­ то, Бедността, Славата, Победата са напълно различни неща и не трябва да бъдат разглеждани нито като Зло, нито като Добро. Те са просто външни изяви на онзи специфичен принцип, а именно: единственото Добро е да притежаваш Мъдрост, а единственото Зло е да си лишен от нея. - заключи нашият водач. Струва пи се, че доказа добре своята гледна точ­ ка. - отвърнахме ние.

Tabula Cebetis“-гравюра на Ханс Холбайн, 1522 г.

I■

Tabula Cebetis или ThvaE, (Картина на човешкия живот) е шедьовър на античната литература, на­

ричан още инициатично произведение, приз­ вано да разкрие на хората пътя към Мъдростта. В продължение на векове, от 5 в. пр. Хр. до 19 в., този странен кратък текст, създаден на кръс­ топътя на литературните жанрове - филипика, диалог, алегория, ексфрасис и т. нат. - се ползва с огромен успех и е включван в множество наръч­ ници и учебници за обучение на младежи и въз­ растни в принципите на моралното поведение. За съжаление от началото на 20 в. текстьт-алегория е почти забравен и е предмет за изучава­ не единствено на изследователите на античната литература — тъжен факт, тъй като увлеченото от техническата революция и процес на глоба­ лизация човечество би могло да почерпи от него дълбоката философска мъдрост за смисъла на човешкия живот.

i

Титулната страница на старопечатното издание „Кевита Тивейскаго таблица (18S0 г.).

Tabula Cebetis е превеждана от старогръцки безбройно много пъти на почти всички езици на света - латински, арабски, английски, френски, италиански, холандски, датски, руски, полски и др, — и най-често е издавана заедно с Наръчни­ ка на Епиктет (др. гр. EyyftpiSwv Ешкггрои), 2 в. сл. Хр., или с философския дневник на Марк Аврелий Размисли (или Към себе си, др. гр. Е1